9 март, втора част

Това е и ще си остане необработен видеоматериал. За някои ще е скучен и неинтересен / а и наистина е малко и едното, и другото/, но пък ще носи спомени от днешните писти и днешните "карачи". С това завъшват приключенията по жълтите, зелените, сините и червените писти. Остана само познатата за мнозина страст по белите писти...

9 март, първа част

Желаещите да карат днес бяха твърде малко. А не беше и твърде безопасно. Организаторите на Чепелариадата бяха пропуснали да обезопасят една писта и ... в един момент на нея се оказаха и състезатели , и любители. За щастие всичко мина с малко уплаха за двете страни. А за младите госпожици - неочаквана възможност да покарат малко по т.н. червена писта.

Надолу по четвърта...Габи и Станимира

По синята писта за първи път

Габриела и Станимира

Здравейте отново след една година! Да аз съм Екатерина, тази която ви разказа всички подробности от рестоя в Чепеларе през 2012г.
      Тръгването стана на нормалното място във възможвно най-трагичния час за нас. Когато видяхме големия автобус, който силно прелечаше на микробус, доста се стреснахме, защото багажът беше повече от самите нас. Както и да е натоварихме големия автобус, който силно приличаше на микробус доста се стреснахме, защото багажа беше повече от нас самите. Както и да е натоварихме микробусчето седнахме си на седалката, обаче двама по-яки младежи около    40/50 годишни трябваше да се сместят в тясното разстояние. Повярвайте ми неискате да знаете как стана. На последната седалка стояхме 3 момичета и 1 момче, за да го пазим да не избяга, макар че на него много му се искаше. Завалията защо не беше пораснал с още 2/3 години.
       Милия ни хубав г-н Ирен Попов, както скъпата ни г-жа Димова следяха настроението, както се стараха да няма намусени муцуни и заспали симпатяги, като г-н Янев.

Част 3-та

Ето ни и нас. Сега сме в Чепеларе и днес карахме за втори ден ски. Много се смях този ден, защото бях свидетел на доста падания. Днес Габито падна доста лошо пък няма да споделям за Йоана... Знам, че сега ще ме критикуват, като например да ми кажат, че съм нещастно скиорче, но да знаете, че не е вярно.

част 2

Спуснахме се бясно, тревожейкисе на коя от бузите ни ще има синина-лявата или дясната.

Горди чепеларци част 1

И ето ни вече в Чепеларе. За някои хотела е като роден дом, но за нас е все още непознат. Има и басейн, в който водата е мокра. В момента господин Янев ни кара да пишем това против нашата воля, а на нас не ни се занимава с това. Днес беше нашият втори ден на ски. Имаше мъки и тревоти за нашите падания. Но нашата най-голяма тревога бе това да сме в неизвестност дали изглеждаме добре, целунали снега на пистата, вместо да си целуваме гаджетата в Бургас.