Здравейте! Ние вече сме на линия, две от нашия клуб "Млад журналист"даже успяха да се разсърдят и да побягнат в стаята! От първият ден (05.03.2012) сме много изморени, защото 6 часа път никак не са малко, а и освен това 4 и 5 клас можаха да ни изкарат нервите с непрекъснатите викове и крясъци. От цялата ситуация само господин Янев беше безкрайно доволен и щастлив, защото най-сетне беше открил клас, който може да надвика 6.а клас. Те, симпатягите,
наистина бяха много шумни, защото чак едно малко куче избяга от нас. На снимката, където сме цялата бурна дружина, сме спрели за малко отдих в Асеновград. Естествено 4. клас от скука решиха да се замерят със снежни топки, даже не снежни, ами ледени. След като укроти страстите между момченца и момиченца, госпожа Сотирова се изяви в ролята на квачка с малки пиленца и ги прибра обратно в автобуса и отпрашихме към Чепеларе.
Най-сетне пристигнахме в добре познатия от миналата година 4 звезден хотел с басейн, сауна, ресторант и пр, само единственото по-различно беше, че камината пред рецепцията не гореше.
ПЪРВИ ДЕН НА СКИ ПИСТАТА
Докато по-напредналите се пързаляха по големите ски писти, начинаещите, които за първи път се качваха на ски, тепърва се учеха да падат и да стават и Тихомир, Стоян и Коцето са попаднали в кадъра на г-н Янев.
Първият ден по- напредналите скиори се спускаха на големите ски писти, докато малките зайци тепърва се учат да падат и да стават, да си обуват скиорските обувки, ските и да ги събуват. Когато положението ставаше напечено, отиваха и пазеха чайните. Следобед ние, големите какички и батковци, разигравахме нервите на г-н Янев, г-н Попов и г-н Сотиров със силна музика, а останалите лудуваха в басейна. Разбра се даже, че Валери (един от големите симпатяги), се е промъкнал в стаята на две от момичетата и се е изчервил като домат, като ги е видял да се събличат и след това г-жа Сотирова такова конско му изнесе, че нямаше нужда да си прави прическа на бодлички, той вече я беше постигнал. Вечер естествено продължавахме да разиграваме нервите на всички възможни учители. Гостите на хотела много ни се радваха, защото имаше 2 момченца, близнаци на 3 години, които не спираха да шават. Естествено, докато родителите им вечеряха, ние се правехме на клоуни, гонехме ги и си играехме. Беше много забавно с тях двамата, защото дигахме хотела от сутринта на крака.
Една супер щура нощ (петък) си направихме дискотека. Дисководещият пускаше страхотни парчета, всички скачахме, играхме и танцувахме. По едно време очите ми видяха, че даже г-жа Димова (директорката) се присъедини на дансинга и кършенето стана още по-голямо. Всички много се забавляваха. На мен лично ми беше много забавно, защото такива чупки в кръста никога не бях правила до сега. На сутринта още не бях на себе си. Спах като бебе цяла нощ и неможах да се събудя, закъснях за закуска, но не пропуснах страхотното ски преживяване. Събота вечер отново имаше дискотека, но аз лично я пропуснах, защото бях много изморена. В последният ден на Чепеларе бяхме много разрочаровани, защото на всички много им хареса карането на ски, хотела, емоциите и тези 2-ма калпазани, с които лудницата ставаше пълна. На 12.03.2012 ние по-напредналите скиори се качихме за последно на ски пистата, но половината се отказаха да карат ски, поради силният вятър, който разваляше ски пистите и се получаваха преспи. Аз понеже съм си луда глава не пропуснах и този път да яхна ските, макар и шубето в този момент да беше най-добрият ми приятел, изгубих си телефона на един завой, след това се осетих, потърсих го на същото място и го намерих. Мисля, че това е моя запазена марка ...миналата година точно на последният ден си испуснах щеката от лифта, а този път за малко да си изгубя телефона. Какво ли ще се случи другият път незнам? След карането обратно се прибрахме в хотела, обядвахме, преоблякохме се и най-тъжната част сбогуването. Забравих една подробност тези двама малки юнаци се казваха Симеон и Георги. Симо и Гого със сълзи на очичките ни изпратиха и мисля, че и на тях не им допадна новината че си тръгваме. Другата година ако има още едно такова ходене до Чепеларе или някой друг зимен курорт задължително под първи номер се записвам в списъка.
Това беше от мен Екатерина!
Ето ме и мен в дискотеката с цялата дружина - бурни танци!!!
