Нашето прощално писмо е свързано с безнадежно изчезващата ни надежда за оцеляване след предстоящата изложба. Тя е свързана със зимния лагер, където ние ще трябва да представим пред чичко ни Попов и батко ни Туфикчо статията, която направихме за техните изтърсвания по пистите. Понеже не знаем какви ще са техните реакциии, искаме предварително да се сбогуваме с нашите учители и приятели. Най-искрено се извиняваме на всички учители и най-вече на нашия класен ръководител г-н Янев за моментите, в които не сме слушали и внимавали в часовете ( винаги ). Също искаме да предоставим искрени извинения и на нашите приятели от 6 а клас и искаме да знаят, че винаги сме ги подкрепяли и обичали. Не на последно място искаме да се извиним и на батко ни Туфикчо. Извиняваме му се, защото го гонехме по стълбите, по пистите и го преследвахме в асансьора и го чакахме пред стаята му да излезе. Това правихме, за да можем да му обясним налудничавите измислици на г-н Янев. И понеже сме добри души, ще се извиним и на човека, който ни наричаше косета-босета и кифли ( г-н Попов ). Това беше от нас. Приятно ни беше да се забавляваме и живеем. Сбогом !!!
От: Еви и Йони
От: Еви и Йони
Няма коментари:
Публикуване на коментар