наистина бяха много шумни, защото чак едно малко куче избяга от нас. На снимката, където сме цялата бурна дружина, сме спрели за малко отдих в Асеновград. Естествено 4. клас от скука решиха да се замерят със снежни топки, даже не снежни, ами ледени. След като укроти страстите между момченца и момиченца, госпожа Сотирова се изяви в ролята на квачка с малки пиленца и ги прибра обратно в автобуса и отпрашихме към Чепеларе.Най-сетне пристигнахме в добре познатия от миналата година 4 звезден хотел с басейн, сауна, ресторант и пр, само единственото по-различно беше, че камината пред рецепцията не гореше.
ПЪРВИ ДЕН НА СКИ ПИСТАТА
Докато по-напредналите се пързаляха по големите ски писти, начинаещите, които за първи път се качваха на ски, тепърва се учеха да падат и да стават и Тихомир, Стоян и Коцето са попаднали в кадъра на г-н Янев.Първият ден по- напредналите скиори се спускаха на големите ски писти, докато малките зайци тепърва се учат да падат и да стават, да си обуват скиорските обувки, ските и да ги събуват. Когато положението ставаше напечено, отиваха и пазеха чайните. Следобед ние, големите какички и батковци, разигравахме нервите на г-н Янев, г-н Попов и г-н Сотиров със силна музика, а останалите лудуваха в басейна. Разбра се даже, че Валери (един от големите симпатяги), се е промъкнал в стаята на две от момичетата и се е изчервил като домат, като ги е видял да се събличат и след това г-жа Сотирова такова конско му изнесе, че нямаше нужда да си прави прическа на бодлички, той вече я беше постигнал. Вечер естествено продължавахме да разиграваме нервите на всички възможни учители. Гостите на хотела много ни се радваха, защото имаше 2 момченца, близнаци на 3 години, които не спираха да шават. Естествено, докато родителите им вечеряха, ние се правехме на клоуни, гонехме ги и си играехме. Беше много забавно с тях двамата, защото дигахме хотела от сутринта на крака.
Една супер щура нощ (петък) си направихме дискотека. Дисководещият пускаше страхотни парчета, всички скачахме, играхме и танцувахме. По едно време очите ми видяха, че даже г-жа Димова (директорката) се присъедини на дансинга и кършенето стана още по-голямо. Всички много се забавляваха. На мен лично ми беше много забавно, защото такива чупки в кръста никога не бях правила до сега. На сутринта още не бях на себе си. Спах като бебе цяла нощ и неможах да се събудя, закъснях за закуска, но не пропуснах страхотното ски преживяване. Събота вечер отново имаше дискотека, но аз лично я пропуснах, защото бях много изморена. В последният ден на Чепеларе бяхме много разрочаровани, защото на всички много им хареса карането на ски, хотела, емоциите и тези 2-ма калпазани, с които лудницата ставаше пълна. На 12.03.2012 ние по-напредналите скиори се качихме за последно на ски пистата, но половината се отказаха да карат ски, поради силният вятър, който разваляше ски пистите и се получаваха преспи. Аз понеже съм си луда глава не пропуснах и този път да яхна ските, макар и шубето в този момент да беше най-добрият ми приятел, изгубих си телефона на един завой, след това се осетих, потърсих го на същото място и го намерих. Мисля, че това е моя запазена марка ...миналата година точно на последният ден си испуснах щеката от лифта, а този път за малко да си изгубя телефона. Какво ли ще се случи другият път незнам? След карането обратно се прибрахме в хотела, обядвахме, преоблякохме се и най-тъжната част сбогуването. Забравих една подробност тези двама малки юнаци се казваха Симеон и Георги. Симо и Гого със сълзи на очичките ни изпратиха и мисля, че и на тях не им допадна новината че си тръгваме. Другата година ако има още едно такова ходене до Чепеларе или някой друг зимен курорт задължително под първи номер се записвам в списъка.
Това беше от мен Екатерина!
Една супер щура нощ (петък) си направихме дискотека. Дисководещият пускаше страхотни парчета, всички скачахме, играхме и танцувахме. По едно време очите ми видяха, че даже г-жа Димова (директорката) се присъедини на дансинга и кършенето стана още по-голямо. Всички много се забавляваха. На мен лично ми беше много забавно, защото такива чупки в кръста никога не бях правила до сега. На сутринта още не бях на себе си. Спах като бебе цяла нощ и неможах да се събудя, закъснях за закуска, но не пропуснах страхотното ски преживяване. Събота вечер отново имаше дискотека, но аз лично я пропуснах, защото бях много изморена. В последният ден на Чепеларе бяхме много разрочаровани, защото на всички много им хареса карането на ски, хотела, емоциите и тези 2-ма калпазани, с които лудницата ставаше пълна. На 12.03.2012 ние по-напредналите скиори се качихме за последно на ски пистата, но половината се отказаха да карат ски, поради силният вятър, който разваляше ски пистите и се получаваха преспи. Аз понеже съм си луда глава не пропуснах и този път да яхна ските, макар и шубето в този момент да беше най-добрият ми приятел, изгубих си телефона на един завой, след това се осетих, потърсих го на същото място и го намерих. Мисля, че това е моя запазена марка ...миналата година точно на последният ден си испуснах щеката от лифта, а този път за малко да си изгубя телефона. Какво ли ще се случи другият път незнам? След карането обратно се прибрахме в хотела, обядвахме, преоблякохме се и най-тъжната част сбогуването. Забравих една подробност тези двама малки юнаци се казваха Симеон и Георги. Симо и Гого със сълзи на очичките ни изпратиха и мисля, че и на тях не им допадна новината че си тръгваме. Другата година ако има още едно такова ходене до Чепеларе или някой друг зимен курорт задължително под първи номер се записвам в списъка.
Това беше от мен Екатерина!
Ето ме и мен в дискотеката с цялата дружина - бурни танци!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар