Здравейте отново след една година! Да аз съм Екатерина, тази която ви разказа всички подробности от рестоя в Чепеларе през 2012г.
      Тръгването стана на нормалното място във възможвно най-трагичния час за нас. Когато видяхме големия автобус, който силно прелечаше на микробус, доста се стреснахме, защото багажът беше повече от самите нас. Както и да е натоварихме големия автобус, който силно приличаше на микробус доста се стреснахме, защото багажа беше повече от нас самите. Както и да е натоварихме микробусчето седнахме си на седалката, обаче двама по-яки младежи около    40/50 годишни трябваше да се сместят в тясното разстояние. Повярвайте ми неискате да знаете как стана. На последната седалка стояхме 3 момичета и 1 момче, за да го пазим да не избяга, макар че на него много му се искаше. Завалията защо не беше пораснал с още 2/3 години.
       Милия ни хубав г-н Ирен Попов, както скъпата ни г-жа Димова следяха настроението, както се стараха да няма намусени муцуни и заспали симпатяги, като г-н Янев.